Главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство.

У българите пък съществува друга характерна черта: българинът бърза само лятно време, а зимно време не бърза. Тогава той почива, широко му е около врата. Той работи през лятото усилено, бърза да събере храната си, да напълни хамбара с жито, а през зимата е спокоен, че се е осигурил. Същата черта съществува и между учените хора. Те гледат да напълнят библиотеките си с много книги, които да четат и учат. Като прочетат много от тия книги главите им се напълват със знания, и те се считат осигурени. За такъв човек казват: “Учен човек е този.” - По какво познават, че е учен? - Хамбарът му, т.е. неговата глава е пълна със знания. Главата на учения човек увисва надолу, като узрял клас. Като погледнете към такъв клас, вие казвате: “Отличен е този клас!” - Защо? Защото главата му е увиснала надолу. Такова нещо представляват много от съвременните учени хора. За простия човек казват: “Този човек е прост.” Питам: Как познахте, че този човек е прост? - Главата му стърчи нагоре. - Какво лошо има в това? Кои класове стърчат нагоре? - Празните класове. Питам: Какво беше положението на узрелите класове преди да цъфнат и да завържат? И те не стърчаха ли нагоре, както стърчат сега празните класове? - Стърчаха, разбира се. Ето защо, като знаем това, ние трябва да гледаме с уважение на всеки празен клас, който днес стърчи нагоре. Утре и той ще увисне към земята. Когато един клас стърчи нагоре, това показва, че в него има нещо велико, което чака своето време, за да се прояви. Когато един клас се разпръсне, той ни учи на закона на самопожертването. Той казва: “Всичко, което аз имах, дадох на света. Сега вече съм готов отново да започна работата си.” Какво може да направи узрелият, увиснал клас надолу? Ако аз нося на гърба си тежък чувал и срещна на пътя един узрял клас, той ще може ли да ми подигне чувала? - Няма да може, защото и той сам носи пълен чувал. И тъй, празните чували в света могат да работят, а пълните не могат. Какво ще кажете отгоре на това? Мнозина казват: “Учените хора, т.е. пълните глави, пълните хамбари ще оправят света.” - Нямам нищо против тази философия, но казвам: Ако, наистина, пълните глави, т.е. пълните хамбари, пълните класове, пълните чували ще оправят света, те трябваше досега да го оправят. Оправен ли е светът? - Не е оправен. Значи, в този смисъл, главата на човека всякога трябва да бъде празна. Какво се разбира под тия думи? Това подразбира: главата на човека трябва да бъде празна от всички онези материални работи, които заемат място и пространство. Кой живот наричаме празен? - Животът на всички преходни, временни неща е празен. Съвременните хора казват: “Главата на човека трябва да бъде пълна.” - С какво? Главата на човека да бъде пълна с нещо, това е материалистическо схващане. Няма защо да се казва, че главата на човека трябва да е пълна. Тя и без това е пълна с мозък. С какво още може да бъде пълна главата на човека? - С ум. - Още? - С душа. - Още? - С живот. - Не, главата на човека не може да се пълни нито с ум, нито с мисли, нито с душа, нито с живот. Тези неща не могат да пълнят празнини. Всеки човек, който мисли, има празна глава. Защо? - Защото мисълта е непрекъснат процес на втичане и изтичане. Мислите не могат да се задържат на едно място и да пълнят празни пространства. Те не са нещо материално. Да се говори за пълнене на главата, това показва неразбиране на нещата. Всяко неразбиране ражда двусмисленост, както и ред безсмислици.

Не Го приеха,
НБ - София, 28.11.1926г.