Най-важна роля във физическия живот играе човешкият мозък.

Най-важна роля във физическия живот играе човешкият мозък. Изобщо, съвременните учени хора изучават мозъка само от анатомическо и физиологическо гледище. Те не го изучават като едно динамо, като съвкупност от динамически сили, те го изучават като един акумулатор, в който природата е складирала разновидни сили. Досега френолозите са открили в човешкия мозък около 39-40 центрове, способности. Те са разграничили в тия центрове разните видове енергии на човешката душа и на човешкия дух. За пример, те са намерили, че човешката разумност се проявява в челото и затова от устройството на челото зависи и разумността на човека. В тази разумност, обаче, се включват и ред други елементи. Всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво паметливи, всички хора не са еднакво идеални. Когато говорим за идеален човек, разбираме разумен човек. И твърдостта не е еднакво развита у всички хора. Художническите способности, музикалните способности, са проявления на умствения живот у човека. Френолозите са така разпределили способностите, че като погледнеш на един човек, ти веднага можеш да познаеш дали той е поет или художник, или инженер, или правник, или съдия, или свещеник и т.н. Челото на човека напълно показва какъв е той. Който може да чете по челото на човека, ще каже кой човек какъв е. И действително, челата на всички свещеници са направени по един терк, също тъй и челата на правниците, на художниците, на музикантите, на писателите са направени по специален за тях терк, тъй както са определени и моделите от парижката мода. Във всички тия теркове има голямо разнообразие. И в проявлението на човешката разсъдливост, като започнем от философите, виждаме, че тяхната философска мисъл е създала отпред на челото два центъра, които френологията нарича центрове на каузалност, на причинност, или на български език наречени центрове на разсъдителност. От тези центрове се отделя особена енергия, но същевременно излизат и различни цветове.Когато философът е зает с някаква важна материална мисъл, от тези центрове излиза една особена червена светлина и колкото мисълта става по-интензивна, по-възвишена, толкова и светлината става по-ясна, по-светла, по-мека, докато дойде до една мека, виолетова, а понякога жълта светлина. Значи, цветовете на мисълта минават целия слънчев спектър. Всички тия краски в цветовете показват степента на човешката разсъдливост. И следователно, когато казват за някой човек, че е отличен философ, аз питам: в коя краска се движи той? Ако живее в червения цвят, той се движи в своя физически, материален живот; ако е в портокаления цвят, той се движи в обществения, в политическия живот, той вдига и сваля правителства; ако е в зеления цвят, той се движи в търговията, в банките и във всички осигурителни дружества. И най-после, когато започнете да виждате жълтия цвят, вие ще се натъкнете на хора, които влизат в духовния свят. Жълтият цвят ви показва, че вие имате вече духовни хора. Та казвам: за в бъдеще ние ще имаме една наука, която ще разполага с толкова чувствителни пластинки, че ще могат да се фотографират всички краски на мисълта у човека. И тогава ще познаваме степента на човешката интелигентност.

Ще ми изявиш,
НБ - София, 16.5.1926г.