От една страна човек работи за създаване на хармония, а от друга – за освобождаване от дисхармонията.

Физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Съществата от духовния свят са служители на онзи свят, който се намира между Божествения и физическия. Те са съединителна връзка между тия два свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен. Духовното начало у човека е съвършено независимо, както от физическото, така и от Божественото, между които расте и се развива. Например, може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. – Защо? – Защото ангелът не върви по пътя на човека. Ангелът, например, не знае, какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто. Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият – само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното, именно, им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенствуват. Техният стремеж е насочен към придобиване на вечна, на абсолютна хармония. В това отношение ангелът е подобен на виден музикант, който сам създава хармонията и се радва на тази хармония. Човек пък се стреми да се освободи от дисхармонията, която сам е създал. Значи, от една страна човек работи за създаване на хармония, а от друга – за освобождаване от дисхармонията. Тъй щото, смело може да се каже, че човек работи едновременно в две посоки. Това са мисли, които трябва да имате предвид, за да се освободите от заблужденията.

Стотникът,
НБ, ООК, СБ, РБ - София, 8.9.1929г.