Добре е човек да има идеи, но той трябва да знае, че човешките идеи, изобщо, не могат да спасят света.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да бъдат вярващи, да живеят в пълно съгласие и хармония помежду си. Лесно е да желае човек нещо, мъчно е, обаче, да го придобие. За да живеят в хармония помежду си, хората трябва да се разбират. За да имат вяра в нещо, те трябва да разбират това нещо. Вярата не е външен, механически процес. Тя почива на опитности, на знания. По отношение на вярата в нещо, съвременните хора са в положението на идолопоклонници: създадат си някаква идея, кланят й се и вярват, че тя ще ги спаси. – Не, идеята не може да спаси човека. Колкото идолите спасиха хората едно време, толкова и идеите могат да ги спасят днес. Може ли чукът да спаси човека? Чукът е направен за услуга на човека, но не и за спасяването му. Това, което човек създава, по никой начин не може да го спаси. Има нещо, което е в състояние да спаси човека, но то произхожда от друг източник. Отнемете светлината, топлината, въздуха и храната и вижте тогава, какво представят човешките идеи. Идеите на съвременните хора представят нещо подобно на виното, което те употребяват. Щом в ума им дойде някоя идея, те взимат перото и започват да пишат. Поетът пише: „Заплакала е гората; гората и планината". Или „ходила е Мара за вода студена". Мара е еврейско име и означава „горчив". Българите казват Мара, но правилно е ударението да пада на втората сричка – Мара. Който пише нещо за Мара, той всякога се изцапва. Той е приел нещо горчиво, което не е могъл да асимилира. Тъй щото, добре е човек да има идеи, но той трябва да знае, че човешките идеи, изобщо, не могат да спасят света. Тяхното влияние е ден и половина, колкото и влиянието на виното. Щом влиянието на виното се прекрати, едновременно с това изчезват и идеите.

Стотникът,
НБ, ООК, СБ, РБ - София, 8.9.1929г.