Където е любовта, там никакви изкушения и съблазни не съществуват. Любовта изключва страха, съмнението, подозрението, изкушението и гнева вън от себе си.

Задача на ученика е да освободи съзнанието си от мисли и желания, които спъват неговото развитие. За тази цел той трябва да ги анализира, да знае, към коя категория се отнасят: към категорията на низходящите, или към категорията на възходящите. Външно някои желания представляват градина, пълна с плодни дървета. Човек стои пред тази градина и се пита, да влезе ли вътре, или не; да си откъсне ли един плод, или не. Не е лошо да влезеш в градината; не е лошо и да си откъснеш един плод. Лошото е в неизпълняване закона на послушанието. Казано е да не влизаш без позволение и да не късаш от плодовете на съседа си. Има желания, които се натрапват на съзнанието, като неканени гости. Те не са реални. Ние ги наричаме "безобектни желания". Те идват отвън, а понякога и отвътре, без някаква външна, видима причина. Например, през ума на един отшелник-светия, който прекарал в пустинята цели 20 години в пост и молитва, минава мисълта за някоя красива мома, да си поговори с нея, да й се порадва. Това е мисъл, която внася съблазън и той започва да се смущава. Той сам се чуди, как е дошла тази мисъл, без да вижда красивата мома отвън. Момата го посещава като астрално същество, което иска да влезе в него и да се учи. Тя му казва, че иска да стане негова ученичка, да се ползва от знанията му. Като не разбира това, отшелникът чувствува момата в себе си и изпада в изкушение. Тя е млада, способна за работа и учене, но той не знае, как да й помогне, и се моли да го освободят от изкушението. Понеже няма опитност, не знае, как да се справи с натрапеното желание, светията лесно може да се подхлъзне. Коя е причината за падението на отшелника? - Неблагодарността и егоизмът на хората. Много хора идват при него да ги лекува и като се излекуват, отиват си, без да му благодарят. Щом почувствува красивата мома в себе си, като мисъл, той си казва: Ето човек, който влиза в положението ми. Обаче, той и тук се лъже. Ако допусне момата да го обсеби, тя ще отнеме всичкото му богатство и ще го доведе до крайна беднотия. И красивата мома е егоистка. За да не я допуща в мисълта си, той трябва да се моли в тайно, никой да не знае, кога се моли. Какво значение може да извадите от примера с отшелника? Заключението е в това, че изкушението си пробива път навсякъде: и в гората, и между хората. При това, ако светията се излага на изкушение, колко повече обикновеният човек. Фактът, че и той се поддава на изкушение, показва, че сърцето му не е изпълнено с любов към Бога. Има някаква празнина в сърцето му, в която изкушението влиза. Където е любовта, там никакви изкушения и съблазни не съществуват. Любовта изключва страха, съмнението, подозрението, изкушението и гнева вън от себе си. Невъзможно е човек на любовта да се гневи. Ако се гневи, любовта му не е пълна, липсва й нещо. Защо трябва отшелникът да се изкушава с мисълта за красивата мома? - За да се изпита любовта и вярата му. Красивата мома е неговият професор, изпратен от разумния свят да го изпита, да види, какво е научил в пустинята. Тя го пита, защо се моли, а той се смущава, не знае, какво да отговори. Той се моли на Бога да го освободи от изкушението, но не получава никакъв отговор. Момата го пита, защо не се отговаря на молитвата му, но и той не знае причината за това. Причината е проста: на любовта му липсва нещо; в нея има някаква непълнота, празно място, в което изкушението влиза да свърши някаква работа. Всяко изкушение е професор, който се явява във форма на красива мома или красив момък. Докато не получи задоволителен отговор, професорът няма да си отиде. Той иска отговор на два въпроса: Защо се молиш? И защо, като се молиш, не получаваш отговор на молитвата си? За оправдание, човек казва, че не получава отговор, защото не е завършил развитието си, не е още достатъчно напреднал. Така е, има задачи в математиката, които и най-добрият математик не може да реши. Има задачи в живота, които не могат да се решат на физическия свят. Задачи, които не се решават на физическия свят, лесно се решават в духовния. Задачи, които не се решават в духовния свят, се решават в Божествения. Физическият свят има отношение към материята, духовният свят има отношение към чувствата, а Божественият свят - към мислите. Физическият свят работи с елементите на материята, духовният - с елементите на чувствата, а Божественият - с елементите на мислите. Ето защо е казано, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Няма задача в света, която да е неразрешима. - Къде се решават всички задачи? - В Божествения свят. Който живее в този свят, решава задачите си сто на сто. Той е вечно млад, бодър, жизнерадостен и готов на всички жертви.

Разтоварване на съзнанието,
ООК - София, 25.11.1931г.