Живей съзнателно, без да товариш мисълта си с предмети, близки до съзнанието си.

Времето и животът, пространството и животът, или времето и пространството са условия за проява на живота. Според някои философи, времето и пространството нямат нищо общо с живота. Не е така. Животът има отношение и към времето и към пространството. Не можем да говорим за живота, без да се проявява той във време и пространство. Времето и пространството излизат от живота, но животът има отношение към вечността. Като се говори на хората за време и пространство, за вечен живот, те навлизат в отвлечен свят. - Защо? - Защото те са далеч от тяхното съзнание. Те се стремят към неща, близки до съзнанието им. Обаче, тези неща, именно, ги правят нещастни. Всяка мисъл, всяко чувство или действие, които са близки до човешкото съзнание, причиняват отегчение и страдание на човека. Представете си, че имате един възлюбен, когото държите близо до съзнанието си и постоянно мислите за него. Тази мисъл ви причинява безпокойство, смущение и тревоги. Ако не го видите няколко дни, започвате да се безпокоите, да не е станало някакво нещастие с него, или да ви е забравил. Човек се безпокои не само за своя възлюбен, но и за Бога, ако го постави близо до съзнанието си. Ако му се случи някакво нещастие, веднага се пита, защо Господ го е забравил, защо е допуснал страданието. Пазете се от кривите мисли. Това се постига чрез разумно живеене. Живей съзнателно, без да товариш мисълта си с предмети, близки до съзнанието си. Дръж предметите по-далеч от себе си, да ги виждаш добре. Иначе, ще изпаднеш в заблуждения и криви мисли.

Материални прояви на жвота / Животът като математически действия,
ООК - София, 18.11.1931г.