Един съзнателен баща имал син в училище, от когото учителите се оплаквали много. Те наказвали често ученика но като видели, че и наказанията не помагат, викнали баща му да се оплачат от сина. След това той им казал: „Господа учители, моят син носи лоши наследствени черти от мене и от майка си. Ние сме виновни за това. Колкото и да го наказвате мъчно ще се изправи. Ето защо, колкото пъти през седмицата синът ми се провини в нещо, отбелязвайте го в някое тефтерче. В края на всяка седмица аз ще дохождам да получа наказанието вместо него. Първо трябва да се възпитам аз, а после син ми. Ако аз бях добър и без грешки и синът ми щеше да прилича на мене. Днес както да го наказвате той може да се дресира, но няма да се възпита.“
Първо трябва да се възпитам аз, а после син ми.
Етикети:
Баща,
Възпитание,
Деца,
Изправяне на погрешки,
Истории,
Наказание,
Наследственост,
Съзнание