Светът, в който живеят всички същества, е грандиозен; той не се заключава само в това, което виждаме.

Човек живее, едновременно, в двата свята – във физическия и в духовния, само че не всякога съзнава това. Някои се страхуват от духовете, не искат да ги виждат. Не са страшни духовете. Те са интелигентни, разумни същества, с голяма култура. Те представят училище за хората. Една от причините за смъртта на хората се дължи на факта, че духовете ги привличат; те отиват при тях, да изучават културата им, да придобият нещо ново. – Къде е духовният свят? Да се задава такъв въпрос, това е, все едно, някое малко животно да пита, къде живее човек. Дето е животното, там е и човекът, но понеже разбиранията му са много ограничени, по съзнание, то се намира далеч от хората. Светът, в който живеят всички същества, е грандиозен; той не се заключава само в това, което виждаме. Някоя мома мисли, че животът няма смисъл и се обезсърчава, но щом срещне един красив момък, веднага животът й се осмисля, не иска вече да умира. Същото преживява и момъкът. Коя е причината, че животът им се осмисли? – Техните сърца и умове. Сърцето им се изпълня с топлина, а умът – със светлина, и те започват да виждат нещата по особен начин. Те казват, че сърцата им туптят, животът им придобил смисъл. Животът не се заключава в туптене на сърцето. Туптенето е само средство за предаване на мислите и чувствата в духовния свят.

Радвайте се,
НБ - София, 15.4.1917г.