Казва се в Писанието: плътта и кръвта няма да наследят Царството божие. Значи, Духът и плътта у човека са в борба. Думата плът има няколко значения, но по нямане на друга дума е употребена тази именно. Ако духът е в постоянна борба с плътта, питам защо разумното слово е станало плът. Защо е избрало именно формата на плътта. Под думата плът ние разбираме живи същества, които постоянно растат и се развиват, защото има и друга плът, която постоянно се разлага. Следователно, когато се говори, че духът е в борба с плътта се разбира онази плът, която се разлага. Тъй например, сегашната наша плът се разлага. Плътта на сегашните хора умира. И днес като се разболее някой човек, скоро викат свещеници да им четат молитви, но ако вашето обоняние е силно развито, ще усетите да се отделя от тия хора нетърпима смрад. Това показва, че тия хора са се разложили. Те отдавна вече са умрели. Такъв човек постоянно се разлага и няма да мине дълго време и той ще умре. Вие казвате: човек е той. В този смисъл именно, се казва в Писанието, че грешните хора ще умрат. И всеки човек, който се разлага, който гние, постоянно се мъчи и казва, че нещо го мъчи отвътре. Как не ще се мъчиш разбира се. Ти всеки ден умираш, постепенно се разлагаш. Най-първо това разлагане започва от човешкия ум: в тебе дойде съмнение, неверие, злоба и т.н. Тогава ти казваш: аз съм свободен да мисля това или онова. Аз съм свободен да мисля, както искам. Не, човешката мисъл върви по един строго определен строго математически закон. Ти не можеш да мислиш както искаш и каквото искаш. Само глупавият човек може да мисли както иска. Разумният човек мисли само това, което е разумно. Глупавият човек казва: ама аз нали съм свободен? В какво седи свободата? Свободата на човека седи в това, в даден момент, в даден случай, да носиш толкова колкото ти е потребно, нито повече, нито по-малко. Ако вземеш повече, глупав си. Ако вземеш по-малко пак си глупав. В това отношение някой казва: аз не искам да ме морализират хората. Чудна работа!