Да правиш от безсмисленото нещо смислено.

Ако един учен човек вземе статуята на някой велик скулптор, на която са изобразени най-важните неща от преди 10000 години и я направи на прах, начупи я на дребни частици, която тури в една торба за спомен на бъдещото поколение питам добре ли е направил този учен? Казвате: в тази торба се намира свещения прах на еди коя си велика статуя. Къде е тази статуя обаче? Тя е изчезнала. Смисленото в тази статуя е изчезнало, този човек носи само нейния свещен прах. И така, ние носим торби пълни с прах. В тях носим костите на светиите и свещено ги пазим. Смисленото, възвишеното, свещеното не е в тия торби. То отдавна е изчезнало. Казвате: тук се намират костите на еди кой си светия. Казвам: да, в тази праха се намира праха на еди-кой си светия. Аз разделям хората в света на две категории. Едните са от категориите на хора, които по природа са родени да мислят право, а другата категория хора са родени да мислят криво. Сега да оставим настрана въпроса, защо едни мислят право, а други криво. Факт е, че едните мислят по един начин, а другите мислят по друг начин. На тия, които мислят криво каквото дадеш, те го счупват на прах, а каквото дадеш на другите, те съграждат от него нещо. Всеки разумен човек трябва да разбира тия два процеса, които съществуват в природата. Действително, всеки човек трябва да знае да чупи, но кога и как? Той трябва да знае да чупи онези неща, които нямат съдържание и от този прах да образува нова амалгама. Да правиш от безсмисленото нещо смислено. Тъй, както днес от парцали правят хартия и както от недодяланите камъни, правят великолепни статуи, храмове и училища, това разбирам.

Стана плът,
НБ - София, 13.6.1926г.