Когато човек жертва висшето, божественото, за човешкото, за нисшето, това е зло. Когато пък жертва човешкото за божественото, за висшето, това е добро.

Има хора, които вярват, че както са живели преди 2000 години, тъй ще живеят и днес. Те казват: истината е неизменяема. Да, истината е неизменяема, но тя не е още за хората. Питам ви тогава: какво отношение между истината и човешкия живот? Тази истина е само цел за човека. Тя е като една далечна звезда, при това толкова далечна, че нейната светлина едва достига в умовете на някои хора, които мъчно могат да различат, кое е право и кое е криво. И затова днес хората се запитват: кое е право и кое е криво, кое е добро и кое е зло? Аз ще ви определя от новото гледище, какво нещо е добро и какво зло. Когато човек жертва висшето, божественото, за човешкото, за нисшето, това е зло. Когато пък жертва човешкото за божественото, за висшето, това е добро.

Стана плът,
НБ - София, 13.6.1926г.