Когато аз обещая да направя нещо то поне пред себе си, за успокоение на моя дух, трябва да го направя, трябва да го изпълня в най-малък размер.

Представете си, че някой учен човек нагласи един фонограф да ви говори нещо. Чрез тази плоча могат да ви се дадат хиляди обещания. Питам: всъщност какво може да направи тази плоча заради вас? Една такава игла може да ви обещае много нещо, но в състояние ли е да изпълни всичко това? Езикът на човека е една жива игла, подобна на тази от фонографа. Питам тогава: на какво приличат всички ония хора, които обещават и не вършат нищо? Те са железни игли на фонографите. Отлични са те за фонографите, много обещават, но нищо не вършат. В плочите на фоногарфите има голямо еднообразие, а в плочите, в които има живот има и вечно разнообразие, в тях са и всичките добродетели. Следователно, когато аз обещая да направя нещо то поне пред себе си, за успокоение на моя дух, трябва да го направя, трябва да го изпълня в най-малък размер.

Стана плът,
НБ - София, 13.6.1926г.