Всяка работа, която човек върши с любов, колкото да е маловажна, е на мястото си.

За да не правите големи грешки в живота си, препоръчвам ви да вървите по пътя на Любовта. Който иска да ходи по пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че този път е мъчен. Като грешите, Бог ще ви тъпче. Благословение е за човека Бог да го тъпче, но това не става често. Малцина са хората, които се ползват от тая привилегия. Това не значи, че Бог ще слезе на земята като човек и ще почне с краката си да тъпче онзи, който е пристъпил Неговия закон. Когато благоприятните условия се сменят в неблагоприятни, това е Божият крак, който тъпче. Някой човек се издигнал до положението на генерал, който командва цяла армия, но ако пристъпи Божия закон, кракът на Бога започва да го тъпче: уволняват го от служба, лишават го от права, от пенсия, изгубва уважението на своите другари и войници. Той се чувства сам, изоставен, без никакво внимание от страна на приятели и познати. Такова беше положението и на цар Давид, който взе жената на Урий Хетееца. Бог му даде един добър урок. Синът на Давид започна да го гони, и той трябваше да бяга бос, без царска корона на главата. С това Бог му напомняше положението, от което го въздигна. От прост овчар Давид стана цар, Божий избраник. Това, което стана с Давид, ще стане с всеки, който нарушава Божиите закони. За никого не е направено изключение, и за вас няма да се направи. За да не изпада в такива окултни каши, човек трябва да бъде разумен, да се въоръжи със знание. Като учи добре, човек може да мине спокойно и през най-опасни места. Като учи, човек разработва и ума, и сърдцето си. Той е готов да се жертва за Бога, за ближните си. Каквито блага придобие, той дава от тях и на ближните си. Даде ли нещо от себе си, той го забравя. Такъв човек обича работата и не очаква други да работят за него. Каквото човек придобие със своя ум и със своето сърдце, това остава за него. При това, всяка работа, която човек върши с любов, колкото да е маловажна, е на мястото си. Тя е толкова почтена, колкото и най-големите и високи служби. Обаче, колкото и да е добра работата, която човек върши, не трябва да заеме целия му живот. Като работи нещо няколко години, нека смени тази работа с друга. И цар да е, човек пак няма да царува цял живот. Като царува 40 — 50 години, ще отстъпи престола си на своя син.

Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя,
ООК - София, 1.5.1929г.