Това, което става вътре в човека, става и вън от него. И обратно: това, което става във външния свят, става и в човека. Като съпоставя външния свят с вътрешния, човек дохожда най-после до истината.

Като вървите по пътя на обикновения живот и на обикновената наука, вие постепенно навлизате в своя вътрешен, разумен живот, дето работите са постоянни, а явленията не стават в ограниченото време и пространство, както във физическия свят. Те стават извън времето и пространството. Човек всякога може да бъде цар на себе си, да господарува на своите поданици — клетките си, и да ги възпитава. Това, което става вътре в човека, става и вън от него. И обратно: това, което става във външния свят, става и в човека. Като съпоставя външния свят с вътрешния, човек дохожда най-после до истината. Сега, каквото да се говори на хората, те трябва да прилагат. Как ще разберете, каква е семката, ако не я посадите и не видите плода и? Как ще разберете живота, ако не го изучавате? Красив и сериозен е животът. Сегашният живот на хората не е нищо друго, освен външна дреха на истинския живот. Ще дойде ден, когато тази дреха на живота ще се махне, както затворникът сваля затворническия халат при излизане от затвора. И Христос беше затворник, с венец на глава и мантия, която свалиха от гърба му. Освободи ли се живота от своята външна мантия, вие ще го видите такъв, какъвто е в действителност.

Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя,
ООК - София, 1.5.1929г.