Има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва.

Реално е само това, което не се мени. Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират. Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва да се менят, но трябва да оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него. Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те, да се нарекат реални? Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко да жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто си, реално ли е това верую? Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете да преплавате океана. Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може да се разчита. От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят. По този начин, те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него, на абсолютно нереална основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време, и те ще се разочароват в своите вярвания. Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често, тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота. Представете си, че пред вас седи отворена, книгата на мъдростта и цели десет години, вие я държите непрелистена, потънала в прах. Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете да четете от нея. Следователно, необикновената книга на мъдростта, ще стане отгоре обикновена. Също така и в живота на хората е написано нещо необикновено, но понеже, те изнасят своите мисли и чувства на открито, те се покриват с прах и стават обикновени. Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл. При това положение, човек постепенно губи своята памет, своите прави разбирания за живота, докато един ден, дойде до пълно отчаяние. Понякога, хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: От нас нищо не може да излезе. Питам: кое от двете вярвания е право? Едно е вярното: има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва да се разработва.

Лазаре, излез вън!,
НБ - София, 10.3.1929г.