Природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.

Хората започват да мислят, че със смъртта на човека, всичко се свършва. Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре човек, всичко с него се свършва? Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие. Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството. Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. Какво представят куклите за голямата мома, която има вече възлюбен на своето сърце? Какво представят кончетата за големия момък, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момък: да възседне жив кон и да се разхожда с него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството си и да не може, с него да мръдне крачка напред или назад? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в себе си, да расте и да се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла? Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите си, но това става по принуждение, а не доброволно. Онези, които не разбират живота, природата ги залъгва с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онези, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище. Следователно, природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.

Лазаре, излез вън!,
НБ - София, 10.3.1929г.