Удължаването на лицето зависи от мисълта, а разширяването му от чувствата. Широчината и височината на челото зависят пак от мисълта и чувствата на човека.

Мнозина изучават линиите на носа и според тях казват, че един нос е красив, а друг – грозен. Линиите, които образуват човешкия нос, представляват известно течение на мозъчни енергии, които излизат от мозъка и обикалят цялото тяло на човека. В мозъчните течения има известна гъстота, известна интензивност на движение. Колкото по-интензивни са мозъчните енергии, толкова по-красиви линии придават на носа. Колкото по-дълъг е носът, толкова по-интензивни са мозъчните енергии. Колкото по-дълга е една ръка, толкова по-голяма сила се крие зад нея. Колкото по-широка е ръката, толкова по-издръжлива е тя. Същото може да се каже и за човешкия нос. Широкият нос показва голяма издръжливост. Дължината на носа определя човешката мисъл, а широчината на носа определя чувствата на човека. Следователно, когато човек мисли, носът му се удължава. Когато чувства, носът му се разширява. Същият закон се отнася и до лицето на човека. Удължаването на лицето зависи от мисълта, а разширяването му от чувствата. Широчината и височината на челото зависят пак от мисълта и чувствата на човека. Мисълта прави челото високо. Широкото и ниско чело говори за известна практичност. Практичният човек е пригоден за физически живот. Човек с високо чело минава за философ. Той не се интересува от обикновения живот. Като ученици на окултна школа, вие трябва да разбирате законите на красотата, да знаете как да изправите чертите на лицето си. Ако не познава линиите на мекотата, човек не може да придобие мекота. Ако няма понятие за красота, художникът не може да рисува красиви картини. Изобщо, човек може да създава само онова, за което той има определено мнение и разбиране. Каквото човек изработва, трябва да бъде израз на красота. От работите му ще съдят за самия човек. От картината на художника съдят за неговия вътрешен живот, за вътрешните му качества. – Ама аз съм добър човек. – Дай си картината. – Аз съм добър писател. – Дай си картината – Аз съм добър философ. – Дай си картината, т.е. своето съчинение. – Аз съм учен човек. – Дай си теорията, с която обясняваш създаването на света. – Аз съм свят човек. – Дай си картината. От човека се иска работа, дела, които да отговарят на думите му. Работата отваря пътя на човека.

Външните линии на красотата,
ООК - София, 26.6.1929г.