Защо човек се стреми към красотата? – Защото красотата е необходимо качество на неговата душа. Душата се стреми към красотата. Всяка завършена форма е красива. Следователно, на физическия свят красотата се изявява в завършените форми. Когато се говори за красота на човека, подразбираме неговото лице. Що се отнася до красота на животно, подразбираме известна пъргавина, подвижност на неговото тяло, но не на неговото лице. Изобщо, красотата на човека е не само външна, но и вътрешна. Тя има отношение към неговото съзнание. Колкото по-будно и по-широко е съзнанието на човека, толкова по-красив е той. Красота и грозота са явления от един и същ свят. Красивият съзнава, че е красив, защото някога е бил грозен. Грозният пък съзнава своята грозота, защото някога е бил красив. Красота и грозота са полюси на едно и също нещо, както святост и греховност са полюси на човешкия живот. Красота съществува във всички светове: физически, ангелски и Божествен. Колкото по-горе се качвате, толкова по-мъчно се познава, кое същество е по-красиво. В ангелския свят красотата е вътрешна. Външно всички ангели са еднакво красиви. Вътрешно, обаче, те се различават.