Святия човек ще го видиш, че е един обикновен човек. Той е толкоз обикновен. Като го срещнете, ще се поусмихнеш, той е толкоз естествен, толкоз доволен.

Святият човек няма никакъв външен изглед. Святия човек ще го видиш, че е един обикновен човек. Той е толкоз обикновен. Като го срещнете, ще се поусмихнеш, той е толкоз естествен, толкоз доволен. Той ще се извини. Святият човек знае какво яде. Той никога не казва: „Аз това не ям.“ Казва: „Извинете, аз сега ядох. Много ви благодаря. Ще взема от хляба, колкото да опитам от яденето.“ Не трябва да взема участие. Понеже този святият човек, като дойде вкъщи, той няма да се взира, той ще се занимава със съвсем друга работа. Че имате раздор, каква е жена ви, казва: „Много добре живеят.“ Ти очакваш да каже нещо друго. Казва: „Много добра жена имаш. Като нея не съм виждал.“ После жената пита. И мъжът е много добър. Казва: „Този вашият мъж много ми се харесва, той на светия мяза. Децата са отлични, такива деца не съм виждал.“ Като излезе светията, ти мислиш, че се смее, пък той човекът така мисли, всичко хубаво вижда с очите си, не вижда нищо лошо. Казва: „Господ да ги благослови. - Казва: - Имат известни мъчнотии, но без мъчнотии не може животът. - Казва: - Господ да им даде своето благословение.“ И си заминава. Ако ние не се научим като този светия така да разсъждаваме, ние ще имаме резултати, от които няма да бъдем доволни.

Положително знание,
ООК - София, 30.4.1930г.