В нас в действителния живот едно чувство от рода на тръна ще изиграе по-важна роля.

Ние питаме: „Защо е влязъл трън в краката?“ То не е философия. Казваш: „Кой му дал правото?“ Няма никакъв кодекс да влезе трънът в краката. Вървиш ти по пътя, но не внимаваш какво остава. Вземи малки щипци, да извадиш тръна навън. След туй мястото може да намажеш с нещо и да си вървиш по пътя. Никога не питай коя е причината на тръна, понеже причината на тръна е твоето невнимание. Ти трябваше да погледнеш на това място, където минаваш. Твоите обуща са били слаби, трънът е силен, твоето съзнание ще бъде будно, да не би с мазането на крака да влезе трънът. Ако влезе малък трън, благодари, че не е по-голям. Защо влизат тръните? Както и да философствате, той ще влезе, без да подозирате. Ако даже се образува един съд, вие ще бъдете обвинени, че сте счупили тръна. Ще кажат: „Ти си обрал тръна.“ Ако се тегли на съд, трънът ще спечели делото по закон. Понеже ти си взел част от този трън, всеки, който взима без позволение, е виновен. Затуй по-добре е да спи зло под камък. Нищо не казвай, че те убол, ще се примириш с тръна. С игла ще го чоплиш, ще го извадиш. Питаш ли Господа защо влезе трънът, ще те осъдят. Ти си минал, нарушил си спокойствието на тръна, счупил си един бод - защото всеки трън е телена мрежа. Казва трънът: „Ние имаме военно положение. Хората, които живеят около нас, не са тъй добри. Затова са тия бодли.“ Ти си минал през един бодлив тел. Тогава ще дойде философията, че трънът бил безполезен. Питам тогава, ако трънът е безполезен, защо Господ го е направил? Не, той е много важен и полезен. Трънът в даден случай е тъй полезен, както една ябълка. Обаче ние в своя си ум сме го направили нещо безполезно. В дадения случай трънът е по-полезен, от него става хубав дарак. После може да се направи дръжка за брадва. От една ябълка или круша, които са деликатни, не може да стане. Трънът за работа влиза. В нас в действителния живот едно чувство от рода на тръна ще изиграе по-важна роля. Затуй онези хора, които оперират с положителните сили, са по-мощни. Да кажем, един светски човек може да контролира мислите си повече, отколкото един духовен човек.

Положително знание,
ООК - София, 30.4.1930г.