Има три категории идеалисти: първо – идеалист, който представлява човека в неговите външни прояви. Второ – духовен човек, който представлява съдържанието на човека. Трето – Божествен човек, който показва неговия вътрешен произход – смисъла на човека.

За да бъде идеалист, човек трябва да е работил ред поколения в тази област. Можете ли да си представите какъв щеше да бъде светът, ако всички хора бяха идеалисти? Ако хората бяха само идеалисти, нямаше да има никакви тренове, нито параходи, нито къщи като сегашните. Хората щяха да живеят в прости шатри, нямаше да имат никакви съобщения. Съвременната култура се дължи на материалистите, на хората с много желания. Идеалистът пък няма много желания. Той обича да мечтае. Какво означава думата мечтание? В българския език тази дума започва с буквата м, която означава, че идеалистът е мъртъв за желанията. Те не го вълнуват. Мечтателят търси идеалния път. Той се качва по високите върхове и слиза в долините. Той търси простор и разширение, но не знае къде ще го намери. Простор има в материално, в духовно и в умствено отношение. Това означава буквата е. Буквата ч пък представлява закон за оформяне на идеите. В буквата т се крият условия за побеждаване на мъчнотиите, които човек среща в живота си на физическия, в Умствения или в Духовния свят. Често българинът употребява израза тюх-бре. Това значи: „Как така да не ми е дошло на ума това нещо? Как да не съм видял буквата т?“ Буквата а означава закон на еволюция. Буквите м и а имат един и същи произход, само че м означава смърт, ограничаване, а буквата а – излизане от мъчнотиите на живота, т.е. мисъл, разширяване, освобождаване. Дотук думата мечтател означава човек, който е минал през няколко етапа. После той дохожда до положение да примирява противоположностите в живота. Най-после дохождаме до буквата и – закон за побеждаване на мъчнотиите. Буквата и е съставена от две линии, които означават радиуси на една вътрешна деятелност. Някои пишат буквата и още и като чертичка с точка – i. Точката означава център на тази деятелност. Следователно, когато определяме понятието идеалист, трябва да намерим такава дума, която да не включва никакво противоречие в себе си. Ако си послужим с думата безкористен, и тя не съдържа истинско понятие. Ако кажем, че идеалистът е човек без желания, и това не го определя. Той има желания, но не такива, каквито материалистът има. Между духовния човек и идеалиста има известна разлика: идеалистът представлява външната страна на нещата, а духовният човек – вътрешната. Има три категории идеалисти: първо – идеалист, който представлява човека в неговите външни прояви. Второ – духовен човек, който представлява съдържанието на човека. Трето – Божествен човек, който показва неговия вътрешен произход – смисъла на човека.

Склонности и разнообразие,
МОК - София, 23.5.1926г.