Духът е основата на живота. От него са произлязли всички малки духове, всички малки душици в света.

Духът е онова, което дава живот. И след всичко това, съвременните хора наричат живот този, който е пълен с болести, със страдания и с какво ли още не. Не, да боледуваш, да си болен, това не е живот. Да губиш, това не е живот. Да си смахнат, това не е живот. Да се съмняваш, това не е живот. Да мразиш, това не е живот. Най-първо ние трябва да определим какво нещо е животът. Животът е определен строго математически. Онзи, който се интересува от живота, трябва да знае, че той е една строго определена математически величина. Истински живот е онзи, който изтича от Духа. Има живот, който не изтича от Духа. Сега няма да се спирам върху онова обикновено понятие за живота, но казвам, че този живот, който произтича от Духа, това е великото разумно начало в света, към което всички хора се стремят. Човек трябва да бъде много разумен, за да разбере какво нещо е животът на Духа. Той трябва да бъде не само разумен, но и много гениален. Има хора с неоформени идеи, които едва се пробуждат от сън. Те са едва по на 2 години и казват, че Духът им говори. Духът е основата на живота. От него са произлязли всички малки духове, всички малки душици в света. Този Дух индусите наричат Брама. Окултистите го наричат Адам Кадмон. Евреите го наричат Иехова. Всички тия имена съдържат все една и съща идея. Това се отнася само до степента на разбирането. Духът е великото, възвишеното в живота. Съвременната наука под Дух подразбира това нещо, което прониква цялото пространство или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот. Ако имате от тази първична материя, от този първичен елексир на живота само една сто милионна част от милиграма, вие ще направите с нея чудеса. Но за да извършите чудеса, вие трябва да разбирате законите на тази първична материя, защото и тя от своя страна има своите закони. И когато човек изгубва живота си, той го изгубва по особени причини. Човек може да изгуби живота си. Всички вие сте изпитвали това нещо. Дойде ви някоя голяма радост и вие се чувствате като че сте на Небето, но тя трае само 1-2 секунди и след това я изгубвате. Когато имате тази радост, това показва, че вие сте в съприкосновение с Бога. Това обаче, се отнася до душата.

Което дава живот,
НБ - София, 30.5.1926г.