Който разбира законите на любовта, той може да възстанови своите първи отношения към любовта, и по този начин отново да я придобие.

Всяка идея съдържа в себе си сила, която дава потик на душата. Силата, която идеята съдържа, още не е самата идея, както и любовното чувство не е още любов. Всяко любовно чувство е признак, че любовта иде, но самата любов е далеч някъде, тя още не е дошла. Следователно, когато казвате, че обичате някого, това още не е любов. Колкото любовта е по-далеч от формите на нещата, толкова тя е по-чиста, по-неопетнена. Например, имате приятел, когото обичате. Обаче, един ден приятелят ви умира. Сега вие обиквате приятеля си повече. Колкото повече времето минава, толкова и любовта към приятеля ви се увеличава. Вие започвате да виждате неговите добри черти — нещо, което по-рано не сте забелязвали. Вашият приятел може да бъде мъж или жена — безразлично. В дадения случай, формата не указва влияние за накърняване чистотата на любовта. Тази любов е идейна. Когато духовното в човека преодолява, той и на земята може да обича идейно, без да опорочи с нещо любовта. Там, додето съвременният човек е достигнал, любовта не може за дълго време да се запази в своята чистота. Не че той не желае това, но условия за тази любов в самия него още не съществуват. Един ден, когато тия условия се подобрят, и любовта ще се прояви във всичката си чистота. Днес всички хора плачат за изгубената си любов. Питам: любовта може ли да се изгуби? Любовта никога не се губи, но токът на любовта, който минава през човека, може да се прекъсне. Който разбира законите на любовта, той може да възстанови своите първи отношения към любовта, и по този начин отново да я придобие. Който не разбира законите на любовта, той ще съжалява, че я изгубил, и ще казва: Едно време, като млад, имах любов, но сега остарях и изгубих любовта си.

Основни мисли,
ООК - София, 8.6.1927г.