Свободен човек е онзи, който има свои неща. Когато умът е свободен, сърцето свободно, волята свободна, човек е свободен и прави различие между своите желания.

Съвременните хора би трябвало да се интересуват, да изучават своя организъм, своето сърце, своята глава, даже да изучават формите. Като се пипне косата на човека, може да се познае дали той прогресира, или регресира. Само като се пипне косата, може да се знае вече какво представлява даден човек. Някой път косата се нахохори нагоре, някой път улегне, когато е нахохорена, много електричество има, сила има, а когато косата е много улегнала, човек е мек. Само с мекота не става, както и със сила само нищо не става. Някой път косата може да е нахохорена, повдигната, някой път може да е гладка, да има път. Ако ти вчешеш косата си, оставил си да има път, но косата ти не се подчинява, това значи, че умът е много напрегнат, и че ти само донякъде се подчиняваш на своите деди и прадеди. Тъй казва дядо ти, баба ти - те са дошли и се проявяват. Къдрава е косата ти, ти искаш гладка коса, а тя е къдрава; някой път косата на баба ти е мека, тя признава само туй, което е било в миналото. И така е с цялото наше лице, очите ни, ушите ни - ние още не сме господари на себе си, ние сме още наемници на чужди неща. Носът ти не е твой, очите ти не са твои, веждите ти не са твои, сърцето ти не е твое, всичко ти е дадено под наем. Питам: Де е човекът? Свободен човек е онзи, който има свои неща. Когато умът е свободен, сърцето свободно, волята свободна, човек е свободен и прави различие между своите желания. А ако някой път не е свободен, то е в ущърб на самия него, аз не говоря за това, но той вярва в своята свобода.

Приложете Добродетел,
НБ - София, 13.3.1932г.