Това е любовна каша. Истинската любов изключва страха, тъмнината, невежеството, безсилието и смъртта от себе си. Тя е онази мощна сила, онази вечна светлина, онази гениалност, която създава всичко в света.

Ще кажете, че не е добре човек да се увлича в нови идеи. Ще кажете, че новото е само за младите, които живеят с фантазии. Ако младият живее с увлечения и фантазии, какво ще кажете за стария, за неговите придобивки? Старият всеки ден се разочарова. Къде са тогава неговите положителни идеи и възгледи? Отношенията между младия и стария трябва да бъдат правилни. Те трябва да почиват на вътрешна, дълбока връзка. Младият трябва да се поучава от стария, а старият да поощрява младия. Правилни, нормални отношения са тия, когато младият и старият са доволни от живота си. Младият се стреми да върви напред, без да се обезсърчава, а старият разглежда миналия си живот, изправя погрешките си, без да се самоосъжда. Младият изучава служенето, а старият – почитта. От отношенията на хората едни към други, старият ще изучава почитта. Обичта не е нито за младия, нито за стария. Да обичаш, да любиш, това значи, да умреш. Следователно, смъртта не е нищо друго, освен любов. Защо? Защото, както смъртта, така и любовта взима всичко от човека. Който люби, той трябва да даде всичко от себе си. В любовта влиза и служенето, и почитането. Който люби, той е господар на положението, в което се намира. Той е господар и на смъртта. Когато смъртта стане господар на човека, той е извън любовта. Каже ли ви някой, че ви обича, питайте го, станал ли е господар на смъртта. Ако не е господар на смъртта, той говори само за любов, без да я носи в себе си. Любов, в която смъртта царува, не е истинска любов. Това е любовна каша. Истинската любов изключва страха, тъмнината, невежеството, безсилието и смъртта от себе си. Тя е онази мощна сила, онази вечна светлина, онази гениалност, която създава всичко в света. Човекът на любовта е господар на смъртта, на всички ниски и отрицателни сили в света.

Служене, почит и обич,
МОК - София, 30.8.1929г.