Божественото съдържа всичко в себе си: в него влиза и ангелското, и човешкото, и животинското; в ангелското влиза само човешкото и животинското; в човешкото пък влиза само животинското. Следователно, когато някой казва за себе си, че е човек, това подразбира две естества: човешко и животинско.

Някой се дави в морето. Отивам да го спася, но виждам, че на гърба му виси торба с 50 кг злато. Бързо откачвам торбата от гърба му и я хвърлям в морето. – Стой, не хвърляй златото във водата! – Не може. Или тебе само мога да спася, или златото. Едно от двете ще избереш. – И двете неща искам. – Не може. Щом искаш и тебе да спася, и златото ти, ще видиш дъното на морето. – Защо? – Сега не е време за питане и за отговаряне. Има случаи в живота, когато човек трябва да се откаже от всичко, каквото има: от богатството си, от къщата си, от нивите и лозята си. Като се откаже от всичко това, ще се намери в още по-трудно положение: жена му и децата му ще го напуснат. Той ще се огледа съвсем сам в света, без пет пари в джоба си. – Възможно ли е това? – Както е възможно да се отнеме торбата с златото от гърба на давещия и тогава да се спаси, така трябва човек да се освободи от всички връзки на земята, от всичкия товар на гърба, ако иска да спаси душата си. Който няма никакъв товар на гърба си, той лесно ще се спаси. Обаче, който има товар на гърба си, той ще мине през големи страдания, докато се освободи от връзките, от ремъците на своя товар. За да се освободи от тия връзки, човек ще мине през ред опитности. Само така той ще разбере реалността на живота. Като казваме, че човек трябва да се откаже от нещо, трябва да знаем, от какво именно да се откаже. Ако се откаже от животинския живот, за да приеме човешкия, това е в реда на нещата. Да се откаже от човешкия живот и приеме ангелския, това е в реда на нещата. Да се откаже от ангелския живот, за да приеме Божествения, това е в реда на нещата, това е в съгласие със законите на природата. Обаче, да се откаже от човешкия живот за сметка на животинския, или от ангелския за сметка на човешкия или от Божествения за сметка на ангелския, това е извън реда на нещата, извън законите на разумната природа. Не може да се жертвува висшето заради низшето. Божественото съдържа всичко в себе си: в него влиза и ангелското, и човешкото, и животинското; в ангелското влиза само човешкото и животинското; в човешкото пък влиза само животинското. Следователно, когато някой казва за себе си, че е човек, това подразбира две естества: човешко и животинско. Ангелското естество е изключено от него. Той няма такава висока интелигентност, каквато ангелът има. Той се ражда, живее, без да знае, какво го очаква утрешният ден. Умният човек трябва да знае, отде е дошъл, къде отива и какво го очаква.

Илия вече дойде,
НБ - София, 21.7.1929г.