Когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят. Когато мрази, той е на физическия свят. Обаче, животът не седи в омразата, но в любовта.

Срещам един човек, и той започва да се хвали, че бил високо интелигентен, че написал някакво философско съчинение и т.н. Питам го, отде е дошъл – не знае. Кои са били първите му родители, пак не знае. Къде ще отиде, не знае. Той предполага, че ще отиде на онзи свят, но какво нещо е онзи свят, не знае. Предполага, че онзи свят е някакво състояние, че не заемал никакво време и пространство. Всъщност, какво представя онзи свят, и той не знае. Той говори само думи, смисълът на които и за него остават непонятни. Онзи свят заема и място, и време; в него съществуват идеи, чувства, мисли. Духовният свят е нещо велико. Който влезе в този свят, той сам не се познава. Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва. В духовния свят извира само чиста, кристална вода. Там всички се обичат. Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и да е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло. Щом изхвърли омразата от сърцето си, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват. В духовния свят няма условия за омраза, няма условия за нищо отрицателно. Следователно, когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят. Когато мрази, той е на физическия свят. Обаче, животът не седи в омразата, но в любовта.

Илия вече дойде,
НБ - София, 21.7.1929г.