Страхът е положителен в своите искания, а отрицателен в своите постижения.

Някои от вас се боят. Но що е страхът? Страхът е едно чувство на човека, дадено му, че всяка работа, която започне, да я свърши. Значи, щом не си свършил работата, страхът ще дойде, че тази работа ще се провали. Дават ти една тема да напишеш, ти се боиш, туй чувство на страх иде. Аз ви наблюдавам, онзи, който не е писал темата, свие раменете си. То вече е един страх, че той не е писал. Мнозина от вас не пишете темата, темата става обикновена вече. Казвате: „Да направим туй.“ Давате резолюция: „Да бъдем добри, да вярваме.“ Това не е тема. В какво ще вярваш? В своята леност? В какво ще вярваш? В своето незнание? Някой казва: „Аз нищо не вярвам.“ Ти вярваш, че не знаеш. Казва: „Аз нищо не вярвам.“ Ти вярваш, че си болен. Ти казваш: „Аз нищо не вярвам.“ Ти вярваш, че стомахът те боли. Ти се занимаваш с едно верую, което няма никакъв смисъл. Не вярваш в положителното в света, защото имаш отрицателни мисли. Казваме: положителни и отрицателни неща. Има отрицателни мисли. Казваме: положителни и отрицателни неща. Има положителни мисли с положително въздействие върху човека. Страха вземете. Страхът е положителен, изисква от тебе. Страхът, като дойде, казва: „Ще бягаш.“ Страхът е положителен в своите искания, а отрицателен в своите постижения. Ти бягаш от работата, но щом напуснеш тази работа, нямаш постижения. Деца има, като дойдат в училището, бягат, не им се учи. Какво е постижението? Остават невежи. Една положителна сила, че не трябва да учи, после резултатите са отрицателни. Сега именно трябва да превърнем тази отрицателна сила: страхът да е отрицателен в своите искания, а положителен в своите постижения. Тогава страхът е на място. Кога страхът ще стане положителен в своите постижения? Когато страхът е положителен в своите постижения, е намясто, и когато е положителен в своите искания, не е намясто. Казва: „Ще бягаш.“ Защо ще бягаш? Казва: „Има голяма опасност.“ Няма никаква опасност, турили ти в ума един бръмбар, че има опасност. Казвам, при сегашните условия хората има да сменят състоянието си. Истинското възпитание на човека седи да може в даден случай да смени своето състояние. Имаш едно състояние на страх. Учиш един предмет, не го разбираш, роди се страхът у тебе. След страха иде друго. Ти казваш: „Туй нещо не ми е потребно, то ме измъчва.“ Понеже страхът те измъчва, казваш: „Този предмет не ми трябва.“

Смяна на състоянията,
МОК - София, 6.10.1939г.