По някой път законът е, че ако си много смел, ти може да изкараш мечката да излезе насреща ти, защото тази смелата мисъл се предава на мечката и тя става смела.

Да допуснем, че във вас се заражда чувството на страх. Не зная дали сте пътували през гора. Някои, като пътуват през гора, страх ги е от вълци, от мечки. Шушне нещо в гората, веднага той казва: „Голяма мечка иде.“ Трепне му сърцето. Изкочи някой вол из гората, той се поутеши, че е вол. Шушне нещо отляво, той пак помисли, че това е някоя голяма мечка, и трепне сърцето му. Сега изкочи някой бивол из гората. Пак се зарадва. Оттук шушне, оттам шушне – и той си мисли,че това са мечки. Като излезе из гората, колко мечки е срещнал? При всяко пошушване той мисли, че е мечка. Питам: защо този човек се безпокои? Това е хубавото, че този човек в живота си никак не се молил. Щом го е страх от мечките, най-малко десет пъти ще прочете „Отче наш“. Казвам, този страх е намясто, този страх го накара да чете молитви. Тази молитва се простира в туй пространство и благодарение, че той чете „Отче наш“, мечката не излезе. Хубаво е. Този човек, който го е страх от мечката, той разпространява своята мисъл в пространството и мечките възприемат неговия страх, и тях ги е страх. Мечките, ако са наблизо, и в тях ще се зароди страх, мечките ще ги е страх от онзи, който го е страх. А по някой път законът е, че ако си много смел, ти може да изкараш мечката да излезе насреща ти, защото тази смелата мисъл се предава на мечката и тя става смела. Та по някой път отрицателните неща дават един положителен резултат. Туй, от което те е страх, няма да дойде не по някакви съображения, но понеже тебе те е страх, предаваш страха и на мечката, и нея я е страх. Значи мечката няма да те срещне на пътя. Та ви казвам, хубаво е по някой път да се страхувате, понеже ще изплашите мечките, не че сте герои.

Страж на живота,
МОК - София, 5.4.1940г.