Ние трябва да съзнаваме, че космосът е жив, съставя нещо цяло и се интересува от нас дотолкова, доколкото ние се интересуваме от него. Той е цялото, ние сме неговите части.

Човек се намира на по-високо или по-ниско стъпало на развитие в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Ако живее в простото съзнание, той не се отличава много от животните. Ако живее в самосъзнанието, той влиза в областта на греха, в областта на смъртта. Щом се натъкне на тази област, той иска да излезе от нея, да мине в безсмъртието, в свободата. Някои хора вече са влезли в Космическото Съзнание. Запример апостол Павел казва, че се е пренесъл на третото небе. Третото небе подразбира пробуждане на Космическото Съзнание в човека. Много светии, много велики хора са живели в това съзнание. Запример Христос, Буда, Сведенборг и други някои са познавали живота и условията на това съзнание. Когато се пробуди Космическото Съзнание в човека, той изпитва необикновена радост, която никой не може да му отнеме. Докато човек не влезе в това съзнание, неговата радост ту ще се явява, ту ще изчезва: днес ще е радостен, утре ще е скръбен. Задачата на Христос беше да научи хората да живеят правилно, да съдейства за пробуждане на Космическото им Съзнание. Христовото учение внесе в света нова наука, която цели да приготви пътя за проявяване на това ново съзнание в хората. Старите пророци наричали това съзнание “Новото Слънце”, а Христос се произнасял за него с думите: “И ще влея Духа си”. На съвременен език това подразбира: ние трябва да съзнаваме, че космосът е жив, съставя нещо цяло и се интересува от нас дотолкова, доколкото ние се интересуваме от него. Той е цялото, ние сме неговите части.

Линиите на ума и сърцето,
МОК - София, 25.9.1927г.