Казват, че човек бил свободен. Както е устроен днес човекът, неговото тяло не е нищо друго, освен капан, робство, и по някога той, като мишката, се мъчи да прегризе пръчките на капана, да излезе вън на свобода.

Всички хора, които не размишляват дълбоко, често се спират върху една и съща мисъл, обикалят около нея, чоплят я, докато попаднат в нейния капан и за дълго време остават под влиятието й. В това отношение те мязат на мишката, която се привлича от месцето в капана, обикаля около него, разсъждава, докато най-после попадне в него и оттам се спасява по някаква щастлива случайност, или, както бива в повечето случаи, отива в ноктите на котката. Защо тя страда така? - Защото е влязла без позволение. Когато някоя мишка влезе в една къща без позволение на господарите и си направи там жилище, господарите поставят за нея един модерен капан. А тя, току излиза и влиза в дупката си, обикаля около капана и разсъждава: “Какво е това нещо? Друг път не съм го виждала, необикновено нещо е то. За какво ли ще е то? Дали не е някакъв подарък за мене?” Обикаля мишката около капана, но още не се решава да влезе вътре. Тя сега е свободна, ходи из цялата къща, похапва си ту хлебец, ту сиренце, ту масълце и казва: “Такава е волята Божия. Бог е създал всички тия блага в света, и Той иска да ги опитам.” Продължава мишката да влиза и излиза от своята дупка, но от време на време вниманието й се спира пред капана. Поглежда през вратата на капана и си казва: “Има нещо особено там! Великият промисъл се е погрижил и за мене. Как ли ще мога да вляза вътре?” Прави си тя своите изчисления и след като се увери в точността им, влиза в капана, докосва внимателно примамливото парченце месо, и веднага чува зад себе си: “Щтрак!” - и тя остава затворена. Този, който е направил капана, е по-умен от нея. Достатъчно е да се докосне до месцето, и капанът се затваря. Сега вече тя оставя настрана месцето и започва да мисли: “Каква излезе тази работа? Нещо непредвидено се яви. Какво ще се прави сега?” Питам: Мислите ли, че и вие не сте затворени във вашите тела по същия начин, както мишката в капана? Казват, че човек бил свободен. Както е устроен днес човекът, неговото тяло не е нищо друго, освен капан, робство, и по някога той, като мишката, се мъчи да прегризе пръчките на капана, да излезе вън на свобода. Обаче, пръчките на този капан са железни. Голяма сила се изисква, за да може сам човек да се освободи. За слабия ще се намери някой благороден човек, който, като го види в капана, ще отвори вратичката и ще каже: “Хайде, излез на свобода!” Но ако този човек е последовател на Моисеевия закон, ще каже: “Пис-пис-пис” ще отвори вратичката на капана и ще те остави в ноктите на котката - твоята лоша съдба. Котката ще те хване, като стражар, като бирник и ще ти каже: “Втори път да не влизаш в такъв модерен капан.”

Глас в пустинята,
НБ - София, 12.12.1926г.