Ученикът в цялото свое съществуване, като вземе, трябва да мине през всички професии. От най-ниското стъпало до най-високото. Не трябва да седите на едно стъпало. През всички стъпала, колкото и да са малки, не прескачайте. Да не се срамувате, като дойдете на долното стъпало.

Във всичките си мъчнотии трябва да мислите какво може да направите сега. Представете си, намирате се в безизходно положение и трябва да намерите какъв занаят да наченете, да може в дадения случай умно да изберете едно изкуство – тъй подходящо и навременно. Един чиновник, уволнен, като нямало какво, започнал да прави мекици, присъединява се и жена му и правят ги хубави, по 100 - 150 лева на ден си докарва. Ето едно изкуство за една година. След една година може да научите друго изкуство. Кое е по-хубаво, да правите мекици или да се отчайвате? Разбира се, да правите мекици. Ако ви предложа от всички изкуства, които съществуват сега, кое ще си изберете? Най-видната, най-благородната професия, коя е тя? (Доктор – смях.) Аз бих препоръчал на класа да направи един опит. Той е следният. Мнозина от вас се оплакват, че нямат работа. Сега ще съберете малко пари, ще накарате някой да почне да прави мекици, представител да бъде на класа, след като се прехрани, спечели пари или тури в касата, ще се сменяте, ще си предавате това изкуство. Някой брат, някоя сестра, тъй ще дойдете в контакт с хората. Хубаво е да правите опити. После друго изкуство, сега малко череши, да направите опит. Продаването на плодове, череши, туй е хубаво. В една малка количка за един опит, да опитате хората. Един месец е достатъчно да правите своите наблюдения. Като продавате, тогава ще добиете една опитност, която сега нямате. Вие сега казвате: "Този череши продава. " Опитайте туй изкуство, какво нещо е да продаваш череши. "Ама, ще кажете, аз не искам да продавам." Как тъй не искаш да продаваш, а знаеш да вземаш. Някой опитва да проси. Тогава, ако не обичаш да продаваш, не обичай и да вземаш. А вземането, ти отслужваш някому, то е само една услуга. Може да му кажеш: "Колко оценяваш тези череши, взел съм ги толкова, колко ще ми дадеш?" Най-първо, може ти да поставиш цената и второ, може вие да оставите те да турят цената. И в единия, и в другия случай вие ще фалирате. Но само при един случай няма да фалирате - ако всеки, който дойде, го посрещнете любезно, поразговорите, ще се пълни продавничката ви. Но ако кажете: "Ако искаш да вземаш – вземай, знаеш ли, аз съм свършил университет. " Аз ви казвам, едва ли в един месец ще имате един мющерия. Смирение трябва. Ще му дадеш и през деня, който мине, да остане една идея, че като се върне дома, ще каже: "Срещнах един млад момък, тъй весел, продаде ми череши, пак ще ида при него." Може вие да започнете някое изкуство, не за постоянно, да станете бакалин, един малък опит на вашия клас направете с череши, с мекици, двама-трима души. Но не като вземете всичко, че после да го изядете, не. Вий може да го направите, аз зная – между вас има много смели. Кое е по-хубаво, да чукате камъни ли, или да продавате череши и да продавате мекици? Всички занятия имат възпитателен характер. Когато човек придобие туй, което му липсва, той трябва да промени професията си. Ученикът в цялото свое съществуване, като вземе, трябва да мине през всички професии. От най-ниското стъпало до най-високото. Не трябва да седите на едно стъпало. През всички стъпала, колкото и да са малки, не прескачайте. Да не се срамувате, като дойдете на долното стъпало. Вие може да си създадете някои свободни занятия. Онези, които са на работа, могат да създадат такава временна работа на някой, който няма. Пък като се разменяте 5 - 6 души, ще си почивате. Туй само като един проект. Зимъска – мекиците, сега през лятото – плодове.

Когато страданията произтичат,
МОК - София, 13.6.1926г.