Философията на живота седи в това, да знаем, дали сме прави, т.е. дали сме в съгласие със законите на общия живот и да сме в противоречие с тях.

Днес и философите, и учените хора се смущават от противоречията в живота. Няма същество, горе-долу съзнателно, което да не се смущава от противоречията, но въпреки това, те съществуват в човешкия живот. Наистина, великият живот се проявява по особен начин, по особени закони, но същевременно и човешкия живот се проявява по свои особени закони. Въз основа на това, между човешкия и общия живот се явява стълкновение; между човешката и общата мисъл пак се явява стълкновение. Хората и Бог не мислят еднакво. Бог мисли едно, а хората – друго. Питам: каква беше мисълта на Бога, когато създаде овцата? И каква е мисълта на човека, когато хваща овцата? Човек трябва да знае, дали неговата мисъл и постъпка са съгласни с Божиите. За да оправдае своята постъпка, човек може да даде различни обяснения, според известни природни закони. Запример, той може да каже: Според еди-кой си природен закон, ние трябва да пазим овцете в кошари, за да не умират от глад и от студ; после, за да не окапе вълната им, от време на време, ние трябва да ги стрижем; също така, понеже млякото им е много, ние трябва да ги доим, да ги облекчаваме; и най-после, за да научат закона на самопожертвуването, овцете трябва да ни дават и месото си. Какво лошо има в това, че сме взели малко от вълната, от млякото и от месото на овцете? Трябва ли за това нещо овцете да протестират? Има неща, в които хората са прави, но не във всичко. Философията на живота седи в това, да знаем, дали сме прави, т.е. дали сме в съгласие със законите на общия живот и да сме в противоречие с тях.

Идат дни,
НБ - София, 25.12.1927г.