Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента. Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече. Те правят обикновени наблюдения. Ученият, обаче, не спира тук. Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно. Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други. Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е. няма защо да издирвам работите до край. Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напразно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе. Поговорката: „Не сей ряпа на корена“ подразбира: „Не рови нещата, да не миришат“. Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества. Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа. Тя помага против много болести. Взима се като символ за преодоляване. Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа! – Как действа ряпата? – Щом задавате този въпрос, наблюденията ви се превръщат от обикновени в научни. Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до някои научни заключения.