Който пази договора си с Бога и не го нарушава, при каквито изпитания да се намери, той благословен ще бъде.

Питам: ако и ние се отделим от Бога, какво ни очаква? Катастрофа. Някой казва: Аз не вярвам в Бога. – Каква нужда има Бог от твоята вяра? Дали вярваш, или не, това е за тебе; ти или ще се ползваш, или ще губиш. Друг казва: Аз не искам да ям. – Твоя работа, ти ще губиш от това. Обаче, като изгладнееш, щеш не щеш, ще ядеш. Като влязоха в обществената безопасност, дето ги биха на общо основание, много материалисти, безверници, станаха вярващи. Как станаха вярващи? Като ги биха толкова много, те се обърнаха към тия хора, с молба, да ги не бият, но никой не ги послуша. Обаче, като не можаха повече да издържат боя, те се обърнаха към Бога, с молба, да заповяда на тия хора, да ги не бият. За тях, това щеше да бъде доказателство, че Бог, наистина, съществува. Те се обърнаха тогава към онези, които ги биеха, помолиха да ги не бият повече, и този път молбата им беше чута. Така повярваха те в Бога и се обърнаха към Него. Който вярва в Бога, и в обществената безопасност да попадне, и там няма да го бият. През последните години, в Русия имаме един такъв силен пример. За някаква измяна, болшевиците осъдили 250 офицери на смърт. Като дошъл определеният ден за изпълнение на присъдата, всички тия офицери, един след друг, излезли пред екзекутивната комисия, която ги застреляла. Като дошъл ред на последния, той излязъл пред комисията, прекръстил се и казал: „В името на Господа Исуса Христа"...Те му казали: Ти ли единствен се намери да вярваш в Бога? Щом имаш такава вяра и упование в Бога, ние не можем да дигнем ръка върху тебе. Бъди свободен! Този офицер е запазил своя договор с Бога. Който пази договора си с Бога и не го нарушава, при каквито изпитания да се намери, той благословен ще бъде. Вярата в Бога не е достояние само за богати и учени, но и за сиромаси и прости. Всички хора могат да вярват в Бога. Както слънцето еднакво грее за богати и за бедни, за учени и за прости, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина са еднакво достъпни за всички. Много религиозни хора изпадат в лековерие и казват: Наистина, за нас ли изгрява слънцето? И като изгрява, мисли ли за нас? – Не, слънцето ни най-малко не изгрява специално за вас, но като изгрява, то ще даде и на вас, и на всички същества толкова, колкото искате и колкото можете да възприемете. Като изгрява и залязва, слънцето има предвид – да изпълни своята длъжност. Покрай това, то казва на всички: Който е слаб, скръбен, недоволен, нека дойде при мене; аз ще му дам, колкото иска. Да се запитвате, дали Слънцето ви обича, то е все едно, да питате, дали Бог ви обича. Като се обърнете към Него, дали ви обича Той, или не, не е важно. Той ще ви даде толкова, колкото ви е нужно. Слънцето дава еднакво и на овцата, и на вълка. Тъй щото, не е важно, дали Бог мисли за вас, но дали вие мислите за Него. Бог е съвършен, важно е, дали вие сте съвършени. И религиозните, и светските хора се съмняват. Донякъде вървят добре, но после се сепнат, спрат се и казват: Дали сме в правия път? След това, започват да разискват върху въпроса за създаването на света. Казвам: този въпрос е второстепенен. Ако мислите първо да разрешите този въпрос, а после да повярвате в Бога, нито в едното ще успеете, нито в другото. Вие искате първо да разрешите този въпрос, а после да повярвате в Бога. Това е невъзможно.

Заветът,
НБ - София, 15.1.1928г.