Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък.

В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда. Между тези два закона съществува известно отношение, което само разумният, ученият и мъдрецът разбират. Обаче, за непросветения тези два закона остават чужди, неразбрани. Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие. Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края да събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре. Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е. когато вторият закон работи, той казва: Работите ми вървят добре. Разбира се, щом впрегнете в колата си вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш. И тогава, казвате: Работите ми не вървят добре. Защо? Защото няма кой да тегли колата. Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината, да вървят работите ви добре, е във вас. Щом конете ви са слаби, колата не върви; тогава мислите, че хората са виновни за това. В първия случай, конете са силни и могат да карат колата. Във втория случай, конете са слаби, не могат да карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напред. Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си. Когато някой остане назад с колата си, той се чуди, какво да прави. Ако се обърне към конете с този въпрос, те много лесно ще му отговорят. Отговорът е един: Освободи ни и тръгни пеш! И тъй, всеки човек има безброй желания, едни от които мязат на слабите, изпосталяли коне, а други – на угоените коне. Същото може да се каже и за чувствата и мислите в човека. Обаче, хората трябва да разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване. Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората. И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в себе си – в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот! Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, да поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането. Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък. Следователно, порядъкът за мъдреца е безпорядък за глупеца; и безпорядъкът за глупеца е порядък за мъдреца. Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.

На този камък,
НБ - София, 17.2.1929г.