Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките.

Съвременните хора се спират повече върху сенките на живота и затова, като им се случват нещастия, казват: Защо трябваше да стане така? Защо животът е толкова тежък? Защо хората са толкова лоши и т.н.? Казвам: хората трябва да се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките. Някой баща има пет деца: четирите са добри, примерни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестрите говорят все за непослушния - где ходил, какви пакости вършил, кои деца бил и т.н. Защо трябва всички да се занимавате с него? Като се приберат децата в дома си, нека майката и бащата започнат да се разговарят с четирите деца, да ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и да оставят непослушника настрана. Нека те се занимават с добрите си деца и привидно, да забравят лошото дете. Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как да изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин. По този начин, именно, то иска да обърне внимание на хората. Нима онзи, който изгори ефеския храм, беше глупав човек? С изгарянето на този храм, той искаше да каже на хората, да съградят нещо по-хубаво от него. Обаче, ефесяните мислеха, че като техния храм няма друг. Хората трябва да изменят своя начин на мислене, да дойдат в правата мисъл, в която няма никакво насилие, никакви противоречия.

На този камък,
НБ - София, 17.2.1929г.