Всеки един от вас да мисли върху един важен въпрос – че той има известна малка мисия в този свят. Колкото и да е малка, най-малката си мисия, щом я извършите, то е достатъчно. И всички онези възвишени мисли и желания, които се повдигат, не ги пречупвайте. Оставете ги. Не се противопоставяйте. Никога не казвайте: „То не е за мен.“ Давайте простор на всички добри желания и мисли. Ние сами се спъваме, казваме „Аз това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Ние си реагираме все в обратния път. За пример, ако вие четете книги за живота на някои велики хора и желаете да минете през техния път, ще мязате на Дон Кихот. В света, ако речете да живеете като апостол Павел, да тръгнете и проповядвате както него, вий не може да имате тези резултати – други са условията сега. Следователно от апостол Павел ще вземете характерната черта – смел, настойчив в идеите, които е поддържал. При това – разумен и съобразителен. Като отива в Атина, на Ареопага, какво казва? – „Мъже атиняне, аз, като се разхождах из вашия град, по многото храмове видях, че сте религиозни хора. Намерих един храм, посветен на незнайния Бог. Този Бог, Когото не знаете, аз ви проповядвам.“ Хваща ги той и започва своята реч. Ето един умен човек, да се приспособи разумно човек. В този случай апостол Павел може да ви бъде един пример.