Щом дойдете до приложението на Христовото учение, бъдете и вие като тия здрави моми и момци, да не допущате в себе си нито една болна мисъл, нито едно болно чувство.

В селата момите и момците се забавляват често, като образуват хубави, оригинални хора: хващат се около 30 – 40 моми и момци на кръг, а в средата влиза гайдарджията. Всяка мома се хваща между двама момци. Гайдарджията започва да свири, а хорото се върти бързо, игриво. От време на време, момците клякат, а момите стоят прави. В тази игра се крие някаква идея. Когато момъкът кляка пред момата, с това той иска да каже: Когато аз падна, ти трябва да бъдеш права да ме подкрепваш, да не отида далеч в своето падане. Това показва, че при сегашните условия, жената е по-устойчива в чувствата, в любовта си от мъжа. Щом стане въпрос за ума, там законът е друг. Обаче, върху този закон няма да говоря. В случая, като говоря за хорото, важно е, че от него може да се съди за миналото на българина, защо, като играе, мъжът кляка, а жената стои права. Следователно, ако си мъж ще клякаш и ще ставаш. Това не значи, че като клекнеш, ще чакаш да дойдат да те вдигат. Ще клекнеш, без да спънеш хорото, и после, ловко, пъргаво сам, ще скочиш. Ще клекнеш, ще станеш, но всичко това ще бъде така, че едва забелязано ще се движиш по земята. След свършване на хорото, ще имаш добро разположение на духа. И най-голямият песимист да се хване на хорото, като се пусне от него, нищо няма да остане от песимизма му. Като се пусне от хорото, животът му ще се осмисли, и ще каже: Струва да се живее! Тази е причината, заради която момите и момците не пущат на хорото нито женени, нито стари хора. На това хоро могат да се хващат само здрави моми и момци – болни по никой начин, не се допущат. Щом дойдете до приложението на Христовото учение, бъдете и вие като тия здрави моми и момци, да не допущате в себе си нито една болна мисъл, нито едно болно чувство.

До край,
НБ - София, 12.2.1928г.