Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават.

Някои казват, че човек трябва да се сблъска с Реалността на Живота, за да го разбере. С други думи казано: със своето гледане на нещата, човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно. Само така той ще измени своите стари възгледи за Живота. Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за Живота, да приемат Новото. Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле. Докато е малко, детето вярва на родителите си, като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др. То гледа критически на родителите си и не им вярва вече. Не само това, но и децата си изработват своя философия за Живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори Истината. Може понякога да се прилага и лъжата." Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг и започват да ги подражават. Защо трябва хората да се съмняват, когато могат да живеят в Абсолютната Истина? Защото нямат достатъчно Светлина. Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил. Защо? Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа. Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето. Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото!" Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща. На какво? На Истината.

Не може да се укрие,
НБ - София, 15.9.1918г.