Вечер, преди да си лягате, вие трябва да си дадете отчет, какво сте свършили през деня. Като заспите, ще отидете дома си, в невидимия свят, и там вашите бащи и майки ще ви питат, какво сте научили, като сте били в странство.

Във време на големия глад, когато Толстой обикалял Русия, да помага на гладни, на страдащи хора, той се натъкнал на много интересни случки из живота на хората, дето Бог се е проявявал. Той разправя следния интересен случай. В едно руско село гладът бил много голям: хляб не дохождал отникъде. Стотици хора от това село измрели от глад. Едно семейство от същото село било осъдено вече на смърт, три деня гладували, а при това нямало изглед да дойде отнякъде хляб. Най-малкото дете в това семейство, което било най-духовно, казвало на родителите си: Не се безпокойте, ние ще бъдем спасени. – Как ще бъдем спасени, когато отникъде няма възможност да се донесе хляб? – Ще видите. Какво се случило на другия ден? Някакъв богаташ тръгнал да разнася хляб по селата, но се явила голяма виелица, сняг, и той изгубил пътя. Като се лутал доста време, далеч някъде съзрял малка светлинка и се отправил към нея. Като наближил, видял, че тази светлинка излизала от една малка колибка. Потропал да му отворят. Влязъл вътре, постоплил се и веднага извадил от торбата си хляб да нахрани своите спасители, които едва се държали на краката си от глад. Това било същото семейство, чието дете предсказало на родителите си, че ще бъдат спасени. Всички се подкрепили с хляба, но детето отказало да яде и заминало за онзи свят. И съвременните хора се безпокоят по същия начин, как ще прекарат живота си, но човек трябва да знае, за какво е дошъл на земята, и как трябва да работи. После, той трябва да си зададе въпроса, как трябва да мисли, да чувствува, да постъпва и най-после, как трябва да изпълнява волята Божия. Щом разреши тези въпроси, всички други неща, сами по себе си, ще се наредят. Вечер, преди да си лягате, вие трябва да си дадете отчет, какво сте свършили през деня. Като заспите, ще отидете дома си, в невидимия свят, и там вашите бащи и майки ще ви питат, какво сте научили, като сте били в странство. И Христос казва на своите ученици да събират богатства, които да занесат на небето, защото там никой не може да отиде с празни ръце. Мнозина казват, че човек се спасява даром. Вярно е, че спасението става даром, но даром не можете да отидете на небето. Питам: може ли човек да каже за себе си, че е беден, че е грешен, след като Бог го е изпратил на земята с толкова способности, с ред дарби и вътрешни заложби? Че е грешен човек, вярно е това, че не е работил, както трябва, и това е вярно, но Бог казва: „Ти имаш възможност да изправиш грешките си, да работиш, да разбогатееш." – Тежък е грехът ми. – Ти можеш да го разделиш на 15 – 20 купчинки, и така да го пренесеш. – Нямам много време на разположение. – Ако е до времето само, аз мога да ти дам време, колкото искаш, стига да работиш. – Нищо няма да излезе от мене. – Да, днес не може да излезе нищо, но след десет, или най-много след сто години, ще излезе нещо от тебе. – Кой ще чака толкова години? – Щом не искаш да чакаш, ще те пратя на топло място, там да научиш урока си.

Ни мъж, ни жена,
НБ - София, 20.11.1927г.