Народът усеща, че друго трябва да се тури на мястото на „З“-то. При „аз“ на небцето си туряш езика, при „ас“ е малко по-добре.

„Азът“ с тази буква „З“, тя е бент. „З“-то трябва да се опитомява. Англичаните казват „ай“. В руския е „я“. Точно обратното на английското. Когато ние казваме „аз“, в зъбите с това „з“ хапене има. Ти за да опитомиш, туй което хапе в твоята мисъл, в твоите чувства, туй личното е, какво трябва да туриш на мястото на „аз“. Затуй българският народ не казва „аз“, но казва „ас“. Народът усеща, че друго трябва да се тури на мястото на „З“-то. При „аз“ на небцето си туряш езика, при „ас“ е малко по-добре. Трябва да смекчите. Запример, англичаните смекчават „р“-то. В животните има такова ръмжене. Англичаните гледат да избегнат „р“-то, едва някъде ще го чуеш. Понеже, ако вземеш грубо „р“-то огрубява гласът. Има много неща, които трябва да облагородявате. Всеки народ се стреми да облагороди някои от звуковете. АЗ, АС, англичанинът казва АЙ. Много е съобразителен англичанинът. „Й“ – показва посока на движение. Англичанинът е практичен. Когато англичанинът сe намира в трудно положение, много бърже разрешава. Когато е охолен все отлага, когато е на зор, веднага взема решение. Един богаташ всяка година търсил да намери едно перо да съкрати бюджета си. Много харчел и не можел да намери едно перо да съкрати. Случва се една година, че загубва една трета от капитала си, веднага намира какво да съкрати. Англичанинът мяза на този богат човек. Той като се намери на зор, бързо решава.

Дишане,
МОК - София, 31.12.1937г.