Всеки човек, който има благородни чувства и желания, както и правилни схващания за нещата, както те са били първоначално в Божествения свят, той ще има и правилни, хармонични мисли

Казвам: Вътрешния глас у хората не се дължи на тяхната мисъл, но на техните чувства. Първоначално човек е започнал със сърдечния си живот. В това отношение животът на сърцето предшества живота на ума, т.е. първо човек е започнал да чувства, а после да мисли. Някой казва: “Аз мисля.” - Да, но преди да започнеш да мислиш, ти си чувствал. Ако чувствата на човека са прави, и мисълта му ще бъде права; ако чувствата му са изопачени, и мисълта му ще бъде изопачена. Следователно, всеки човек, който има благородни чувства и желания, както и правилни схващания за нещата, както те са били първоначално в Божествения свят, той ще има и правилни, хармонични мисли. Когато говоря за първичния, за Божествения свят, аз го разбирам тъй, както е бил създаден в неговата абсолютна чистота и хармония. Когато говорим за Божествения свят, ние Го разбираме като първоизточник на всички други светове. Както реката ни кара да мислим за океана, така и физическия свят ни кара да мислим за Божествения свят. Всички реки съществуват благодарение на океана. Трябва ли, обаче, да мислим, че когато една река се размътва, и океанът се размътва? Смешно е да се вади такова заключение. Реките на океана могат да се размътят, но в своя първичен произход океана е абсолютно чист. Ако хората мислят така, това показва, че те разбират Бога, както себе си. Мнозина казват: “И Господ е като нас.” - Не, както океанът никога не се размътва, така и Господ не може да бъде като нас. Първичният живот, от който е произлязъл човешкият, никога не може да се размъти. Божествените чувства, от които са произлезли човешките, никога не могат да се опетнят, никога не могат да се изопачат. Те са абсолютно чисти. Обаче, тъй както се изявяват чувствата и мислите на хората при сегашните условия на техния живот, те се опетняват и то, не от неразбиране на нещата, но по единствената причина, че човек желае повече, отколкото може да употреби и приложи в живота си. Това показва, че съвременният човек се намира под влиянието на “лакомството”.

Глас в пустинята,
НБ - София, 12.12.1926г.