Мъчно е да носи човек земята на гърба си; мъчно е да се грижи за целия свят; мъчно е да се състезава със светлината. Но какво мъчно има в това, да учи? Щом е дошъл на земята, ще учи: и поет ще стане, и музикант, и художник, и учен, и философ. Мъчно ли е да напишете едно стихотворение? Мъчно ли е да нарисувате една картина, или да напишете една научна книга? Ще кажете, че за това се иска вдъхновение. Ако чакате да дойде вдъхновението и после да пишете, нищо няма да направите. Вземете перото и започнете да пишете - вдъхновението ще дойде. - Ама не съм поет. - Ще станеш! Като работиш известно време ще станеш поет. В първо време ще бъдеш ученик. Истинският поет се познава още като вземе перото и го натопи в мастилото. Всеки ученик трябва да бъде поет. Поезията е вътрешно състояние. Който няма това състояние в себе си, нищо не може да постигне. Без поезия, като състояние на душата, човек не може да бъде щастлив. Щом има поетично настроение, човек пише мисли, твори вътрешно. След това той може да изяви поезията си навън. Обаче, без вътрешна поезия, външната е само декламация. Следователно, истински поет е този, който живее това, което пише. Човек трябва да бъде поет, философ, мистик, учен вътрешно, и когато му остане свободно време, тогава може да изнесе вътрешното навън, пред света. Това значи истински поет, учен, философ, мистик. Гледате ли само на външната страна, ще изпаднете в заблуждение.
Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината,
МОК, СБ - 7-те езера, 15.8.1930г.
