Когато мислиш, че всичко можеш да направиш, това е Божественото, което работи у тебе. Щом мислиш, че нищо не можеш да направиш, това е човекът у тебе, който е слаб. Това са два принципа, които живеят заедно в човека и непрекъснато се сменят.

Ние сме се отклонили от правия път, от своето прямо предназначение, затова нам се струва, че не сме създадени, както трябва. Бог е съвършен, и ние трябва да бъдем съвършени. Той е предвидил за всеки от нас една работа, която само ние можем да извършим. Божественото у нас, което ни учи, което ни ръководи, как да градим, това е истинският човек. Всеки човек чувствува Божественото у себе си. Когато мислиш, че всичко можеш да направиш, това е Божественото, което работи у тебе. Щом мислиш, че нищо не можеш да направиш, това е човекът у тебе, който е слаб. Това са два принципа, които живеят заедно в човека и непрекъснато се сменят. Малкото дете, когато огладнее, трябва да отиде при майка си, да каже: мамо, гладен съм. Майката ще го нахрани, защото детето е слабо, немощно ; то само не може да си изкара прехраната. В това отношение молитвата, съзерцанието едновременно изразяват мислите, чувствата и желанията на човека. Те представляват връзка между Божественото и човешкото. Значи, молитвата и съзерцанието свързват човешкото и Божественото, двата противоположни полюса, в едно цяло. Да правиш добро, да мислиш добро, това е човешка постъпка, която се намира под зоркото наблюдение на Божията мисъл и Любов, вследствие на което тази човешка мисъл по алхимически начин се превръща в Божествена. Даже и най-неблагородните желания под Божествения импулс се превръщат в благородни. Писанието казва: „Бог действува у нас, и превръща нашите мисли и желания в добри".

Право си отсъдил,
МС - София, 12.7.1930г.