Някой път ние си представяме, че сме любещи, че сме щедри, но животът, този велик университет сам по себе си ни заставя да изнесем великата истина. И когато я изнесем, ние се разочароваме.

Хората прибягват до лъжата, защото имат известни слабости в себе си. Та, по някой път и ние принасяме жертви на Бога, молим му се, дано го излъжем, но не се лъже Бог. Ще ви дам сега един пример, който и друг път съм ви привеждал. Оженват се двама млади. Мъжът бил с черни очи, а жената със сини. Мъжът имал едно изкуствено око и жената имала едно изкуствено око, но и двамата старателно скривали недостатъка си един от друг. Така прекарали заедно цели десет години, без да открият недостатъка си. Всеки от тях мислил за другия, че и двете му очи са здрави. Обаче, една вечер те отиват на представление и оттам се отбиват при един свой приятел, дето си пийнали малко, поразвеселили се и се върнали доста кефлии. Вечерта, като си легнали мъжът, си свалил изкуственото око и го оставил някъде на масата. И жената направила същото. Свалила си изкуственото око и също тъй го оставила някъде на масата. Сутринта става той, бърза да си тури окото, но по погрешка взел синьото око на жена си. Забравил, че не е турил своето око на това място. Същата грешка направила и жена му. И тя забравила къде си оставила окото си. Поглежда мъжа си и го запитва: защо едното ти око е синьо? Той запитва нея: ами защо твоето е черно? Едва сега те открили, че единият и другият имат по едно изкуствено око. Та по този начин ние, съвременните хора, се пазим. Има известни дефекти в нас, които заместваме с изкуствени очи. Някой път ние си представяме, че сме любещи, че сме щедри, но животът, този велик университет сам по себе си ни заставя да изнесем великата истина. И когато я изнесем, ние се разочароваме.

Зазоряване,
НБ - София, 18.4.1926г.