Ако раят може да ме подкупи със своята външност, това не е рай.

Някой път ние употребяваме методи, чрез които сплашваме хората и казваме: ти ще отидеш в ада. Или, когато искаме да окуражим някого, ние казваме, ти ще отидеш в рая. Това е подкуп. Ако раят може да ме подкупи със своята външност, това не е рай. Турците си представят рая като една голяма планина от ориз, варен със захар и отгоре полят с масълце. Седне турчинът пред тази планина, вземе златна лъжица в ръка и там с години яде от този ориз. Не само това, но около него ще бъдат наредени и най-красивите моми, нимфите, каквито светът не може да си представи. Той ще яде и ще блаженства, а те ще играят наоколо му със своите зурли и тъпани. Питам: това рай ли е? Рай е, но турски рай. Всеки си има по един такъв рай.

Зазоряване,
НБ - София, 18.4.1926г.