Бог казва: дали това малко дете ме познава или не, то това нищо не значи. Той е много благ и казва: поспи още малко!

Питам учените хора: каква нужда имаше щото природата да създаде човека с два крака, млекопитаещите с четири крака, а стоногата със сто крака? Сега да оставим настрана стоногата, защото ако се занимаваме с нея, тя ще стане толкова голяма, тъй много ще се проточи в ума ви, че ще достигне размерите, каквито е била едно време. И като се върнете в дома си, няма да можете да спите и в резултат нищо няма да придобиете. Тази стонога е дяволът. За да върви бързо, той има сто крака. Всички го познавали по тия сто крака. Как влязъл в рая? За да не го познаят, се скрил в змията, която била без крака и по този начин искал да мине за светия и казвал: ето, аз нямам никакви крака. Някои питат: защо дяволът се преобразил в змия? За да не го познаят, да мине скрито, инкогнито. Ето една нова мисъл, която богословите могат да вземат в своето богословие и да обясняват на хората защо дяволът се преобразил в змия. И тъй, днес ние имаме крака. Защо ни са те? Много естествено е да имаме крака. Аз ще ви обясня защо човек има крака. Той има два крака, за да бъде във връзка със Земята, защото тя е негова майка. Човек е свързан с положителните и отрицателните сили на Земята. Аз вземам положителните и отрицателните сили на Земята в низходяща и във възходяща степен. Краката на човека представляват най-красивото нещо в земния му живот. По-красиво нещо от краката на човека няма. Като се отрежат краката му, той представлява нещо грозно, труп. Краката се нещо ценно в Божествения живот. И за да балансира силите в човека, Бог е създал ръцете. Някой казва: не зная къде е Господ. Казвам му: вдигни дясната си ръка нагоре и тя ще ти покаже накъде е Господ. Ако и тогава не знаеш накъде е Господ, вдигни и лявата си ръка нагоре, тя ще ти покаже. Ако и тогава не знаеш, вдигни и двете си ръце нагоре, те ще ти покажат накъде е Господ. Щом вдигнеш ръцете си нагоре, ти вече си във връзка със Слънцето, с онзи велик свят. Дали ти познаваш Бога или не, дали го съзнаваш или не, това е друг въпрос, но Бог от себе си не може да се отрече. Той всякога ще те поддържа. Бог казва: дали това малко дете ме познава или не, то това нищо не значи. Той е много благ и казва: поспи още малко! Така постъпват и майките, които имат малки деца. Отиват при тях, погледнат ги, погалят ги и казват: поспете още малко, моите деца! Спете хубаво, за да си починете, че като се събудите, велика работа има пред вас. Туй е красивото в света! Тъй трябва да разглеждаме реалния живот.

Зазоряване,
НБ - София, 18.4.1926г.