Провидението се отличава със следната черта: То надниква там, дето има слабости и погрешки. То надниква в скрити места и, като види някаква погрешка, веднага си заминава.

Представете си, че сте ученик в гимназията. Един от предметите– математика, запример, не ви върви добре. Като дойде часът по този предмет, вие се чудите какво да направите, да прекарате по-лесно. Дохожда ви на ума да напишете формулите на ръката си, че като ви дигне учителят на урок, да погледнете написаните формули и да си послужите с тях. Обаче учителят забелязва това и ви праща на мястото, като ви пише слаба бележка. Трябва ли да се сърдите на учителя си? Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник? Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини. Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си. Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си. Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест. Погрешката на ученика ще стане причина да се създадат близки, приятелски отношения между него и учителя му. За предпочитане е ученикът да признае погрешката си, отколкото да излъже и себе си, и учителя си. Провидението се отличава със следната черта: То надниква там, дето има слабости и погрешки. То надниква в скрити места и, като види някаква погрешка, веднага си заминава. Така постъпва и разумният учител. Той надниква в ръката на ученика, вижда написаните формули и ги преписва. Той иска да знае защо един ученик е написал едни формули на ръката си, а друг – други формули. По този начин той открива защо един ученик се спъва от едни задачи, а друг – от други задачи. Разумният учител не наказва, не съди учениците си за погрешките им, но той ги разглежда като задачи, от които сам се учи. Като ученици на окултна школа, на школата на великия живот вие трябва да решавате задачите си добре, както решавате в училището задачи с едно, две, три и повече неизвестни.

Меки и твърди вещества,
МОК - София, 6.2.1927г.