Който иска да се освободи от черната светлина в себе си, той трябва да работи хармонично и съзнателно върху своя ум, своето сърце и своя организъм. Като работи по този начин човек ще дойде до обединяване с всички души, които работят по същия начин

За да надникне само за един момент в живота на ангелите и най-добрият човек трябва да стои хиляди години пред вратата им. Светлината, която излиза от човешките очи, от човешкия ум е толкова груба, че за да не се опетни, небето е затворило всичките си прозорци за нея. В какво седи грубостта на светлината, която излиза от човека? – В цвета й. Тази светлина няма още онзи цвят, който човек сам желае. Когато казваме, че човек работи върху себе си, ние разбираме, че той работи за смекчаване на своята светлина. Като гледате образа на човека върху фотографическо стъкло, вие не го харесвате. – Какво не харесвате в него? – Черния цвят. – Ще кажете, че някой човек е красив. – Красотата на човека се заключава главно в линиите. Дойдем ли до черния цвят, ние го наричаме цвят на падане, на отрицание на нещата, на гъстота на материята. Когато казваме "черна светлина”, "черна душа”, подразбираме нещо грозно. Който иска да се освободи от черната светлина в себе си, той трябва да работи хармонично и съзнателно върху своя ум, своето сърце и своя организъм. Като работи по този начин човек ще дойде до обединяване с всички души, които работят по същия начин. Тези души имат общ идеал, стремят се към общ център, към Слънцето на Великия живот. Времето и пространството не представляват никаква пречка за тях. Когато това слънце стане обект, към който всички хора се стремят, тогава само може да се говори за съгласие и разбирателство между тях. Нямат ли за обект на своите стремежи това Слънце, никакво съгласие не може да съществува.

Закон на отношения,
ООК - София, 24.7.1929г.